За мухите и хората
В зората на демокрацията, когато тя, някак си доста неочаквано избухна, мнозина възторжено приветстваха настъпващите промени. Спонтанно се зароди илюзорната в своята същност положителна нагласа, че промяната на системата е свързана преди всичко с личностна промяна. Считаше се, че заедно със старата система трябва да си отидат и старите кадри, а на тяхно място да дойдат нови, млади, неопетнени и освободени хора. Наивно виждане, което се свързваше с необоснованата надежда, че новите управляващи ще бъдат по-добри от старите. Че имено те ще предадат по-човешко лице на новата система.
За да разсея тази илюзия, започнах да разказвам притча за Христос, който, слабичък и изтерзан от понесените мъчения, висял на кръста и смирено чакал своя край. Видът му пробудил жалостта на един от легионерите, надзираващи екзекуцията. И римлянинът решил да облекчи страданието на Божия син. Започнал да разгонва мухите, накацали по раните му, за да не го хапят и да му причиняват болка. Ала Спасителя го възпрял, отронвайки, макар и с мъка: „Не ги гони! Те са се наяли и вече не хапят, а порсто си стоят.”
Исках по този начин да кажа, че новите, които ще дойдат на власт, изглеждат чисти, защото не са имали възможността да се докоснат до властта, поради което не са компрометирани. Но са гладни и безпринципно безпардонни, както и старите властници. Така че, като се докопат до властта и огромните възможности, които тя предоставя, настървено ще започнат да ръфат, за да удовлетворят стремежа си за обогатяване.
И стана точно така. Новите започнаха пладнешки разбой. Това, което първоначално ме озадачи, бе не тяхният грабеж, а това, че заедно с новите, продължаваха ненаситно да грабят и старите. В края на краищата си дадох сметка, че човешкото око, за хубаво и/или за лошо, е ненаситно. За разлика от мухите, човекът не спира след като е удовлетворил първоначалния си глад. Продължава да граби и трупа. И колкото повече граби, толкова по-ненаситен става. Странна нагласа, защото нищо от това, което е награбено и натрупано, не може да бъде отнесено в отвъдното. Но такава е човешката природа!
Comments
No comment yet.