В конкурсната идеята е заложен значителен заряд за развитие, който обаче се опорочава заради шуробаджанащината, партийно-политическите интереси и приятелствата.
Поради тази причина се е утвърдила практиката стойностните кандидатури да се превръщат в губеща страна. Но това не означава, че този тип хора ще спрат да генерират идеи и да се стремят да ги реализират.

Другата страна на тази уродлива практика е, че – като правило – тези мними победители в конкурсите, без да имат необходимите достойнства, умело се възползват от недостойнствата на порочната система, за да израстват. Въпреки че като правило не са в състояние да генерират идеи, те съумяват понякога да ги оценят и да им проправят път. По-опасно е обаче, че в повечето случаи тези нарочени победители започват да използват предоставената им власт в ирационален план – да мачкат хората с идеи, за да се облагодетелстват за тяхна сметка и да се кичат с незаслужени лаври.