За кого работят българските политици?
На този въпрос не може да се даде еднозначният отговор, който се подразбира, от само себе си: че трябва да работят за своята страна. Много често срещана практика е да работят основно за своя интерес, който рядко съвпада с обществения. Но работейки за себе си, те биха могли да работят и за страната си.
Парадоксалното е, че работят против своята страна. При това го правят осъзнато, но много често и от глупост, алчност или – по-лошото – поради тщеславие. Работят в угода на чужди интереси. А още по-парадоксалното е, че по такъв начин накърняват не само обществения, но и своя личен интерес.
Да вземем за пример българската Главна прокуратура. За никого не е тайна, че тя е с подчертани политически пристрастия – във вътрешен, а както се оказва и в международен план. Във вътрешен е ясно. Има определени зависимости. Но във външен?!
Главната прокуратура отдавна не се занимава със своите основни задължения. А движи политически въпроси. И в качеството си на политически субект се забърка в чешкият шпионски скандал с Русия. Основният мотив е да се солидаризираме със съюзниците от Чехия.
И т. нар. дружески реакции не закъсняха. Посолството на САЩ в София излезе с официално изявление по повод на напрежението между България и Русия. „България е приятел, съюзник в НАТО и стратегически партньор. Ние твърдо подкрепяме суверенитета на България и още веднъж заставаме заедно с нея срещу злонамерени действия на нейна територия.“
Според съобщение на българското външно министерство на среща на Северноатлантическия съвет на НАТО на равнище посланици, проведена в четвъртък /6 май/ в Брюксел, съюзниците ни „изразиха солидарност с България по повод дестабилизиращите действия на Русия на нейна територия и подчертаха още веднъж пълната си подкрепа за нейния суверенитет“.
Преди това с възторжени похвали от страна на американците бе засипана и Чехия заради разкритията за участие на руското военно разузнаване /ГРУ/ при взривовете в оръжейни складове край Злин през 2014 г. Похвали, които, както и в случая с България, като цяло нищо не им струват нито на американците, нито на европейците.
Реакцията на Русия бе желязна. Всички знаем, че заради редицата изцепки на българските политици спрямо Русия, президентът Владимир Путин и като цяло политическата класа в тази страна, меко казано не ни долюбват особено. По призива на Владимир Жириновски, политик със съмнителни етнически корени – както сам казва „мать русская, отец адвокат“ – руските граждански полети бяха спрени едновременно в София Варна и Бургас. А България бе добавена към вписаните по-рано неприятелски държави: САЩ, Полша, Чехия, Литва, Латвия, Естония, Великобритания, Грузия, Украйна и Австралия.
Драстично, нетърпящо възражения предупреждение, което явно не е отчетено от бъргарска страна, защото туроператорите имат информация, че българското посолство в Москва вече не издава визи.
Какви са ползите и вредите от този тип политически действия на българската прокуратура и управление като цяло? В какво ще се изрази тази солидарност?
Чехия е индустриална държава, чиято промишленост е тясно интегрирана с Германия. А ние нямаме развита индустрия. Чехите не разчитат на туризъм и не са зависими от руския туристически пазар. Докато при нас туризмът е основно перо в мижавата ни икономика. Което ни прави зависими от туристическите пазари. Особено от руския! И то много.
Зад шумните политически демонстрации на чехите трябва да се търси и икономически контекст /следа/. Между другото Москва е изключена от изграждането на нов блок за АЕЦ в Чехия. Не е необходима особена досетливост, за да се сети човек кой има полза от това и защо се сипят на талази похвали към чехите и от двете страни на Атлантика. Американският държавен секретар Антъни Блинкейн и чешкият премиер Андрей Бабиш направиха общо изявление по повод на шпионския скандал в Чешката република в духа на традиционното политическо говорене за „необходимост от по-нататъшно единство и решителност“. А пресслужбата на дипломатическото ведомство на САЩ бе по-конкретна. Беше заявено, че: „Решенията на чешкото правителство да изключи руската държавна корпорация „Росатом” от кандидатите за изграждането на нов енергиен блок за атомната централа Дуковани… повишиха сигурността на Чешката република и НАТО „.
В основата на реципрочния български шпионски скандал са взривовете в предприятията на бизнесмена Емилиян Гебрев, чието име и дейност бяха намесени и в чешката шпионска сага. Кой е този човек? В епохата на диалектическия материализъм той е действена фигура в държавната „Кантора за инженеро-технически експорт“, известна под абриатурата „Кинтекс“. Основният предмет на дейност на кантората е износ на оръжия, боеприпаси, бойна и специална техника. Старите моряци в Бургас и Варна още помнят как ги е посрещал в Никарагуа и други горещи точки на света. И как да го забравят, когато корабите им, натоварени с оръжия и боеприпаси в подкрепа режима на Даниел Ортега, са били обстрелвани от американски самолети в самите никарагуански пристанища и единствено намесата на мистериозна съветска атомна подводница ги спасява?
Въпросът е: 1/ С чия благословия и подкрепа Е. Гебрев търгува с оръжия в Латинска Америка в епохата на социализма и 2/ С чия благословия и – най-вече – капитали /не става дума за прословутите куфарчета с милион/ под формата на активи и пазари бизнесмени от две български частни оръжейни компании разгръщат своята дейност на толкова широк периметър, че компанията майка „Кинтекс” губи своите пазарни позиции в световната търговия със оръжие през 2016 г.? Една от тях е на Е. Гебрев.
Отговорите и на двата въпроса са ясни – преди благословията е идвала от СССР, а после от руските олигархични среди от оръжейния бизнес. Сега да си зададем резонния въпрос: защо Е. Гебрев и неговите сътрудници, в частност и собствения му син, ги тровят и гърмят? И то не само в България. Както беше отбелязано, негови следи се проследяват и в чешкия скандал. Явно г-н Гебрев не е оправдал нечие широко гласувано му доверие. Нещо повече, по всяка вероятност се е оказал неблагодарен и нелоялен към своите покровители от изток. С голяма доза увереност може да се предположи, че на всичкото отгоре самонадеяно се е произвел в независим. Естествено е, че ще започват да му търсят сметка. Т. е. в дадения случай вероятно става дума не за държавна политика, а за разчистване на сметки от чисто криминален характер, нещо, което е изцяло в юрисдикцията и правомощията на главна прокуратура. И няма нужда тя да се намесва в голямата политика и по този начин, да се петни името на държавата.
Впрочем на вниманието на Главна прокуратура, ДАНС и военното разузнаване: Обърнете внимание на мистериозната смърт на един „голям приятел“ на България – Робърт Максуел. Може и там да откриете следи от дейността на ГРУ.
След като Главна прокуратура не се занимава с основния предмет на своята дейност, а прави политика, е редно да зададем въпроса: За кого работят българските политици, респективно прокурори? Вследствие на политическите действия на Главна прокуратура Русия ни внесе в черния списък на неприятелските държави и спира полетите през активния туристически сезон. В същото време след двумесечно прекъсване, в края на май т. г., руснаците ще възстановят полетите до Турция. Е?!?
Равносметката. Чехия работи за собствените си интереси. Не е случайно, че в официалното изявление на държавния департамент на СЩ се посочва изрично, че Москва се изключва от изграждането на нов блок за АЕЦ в Чехия. Явно чехите са получили много добри предложения, които са аргументирали тяхната агресивност спрямо Русия. Предложението вероятно е толкова добро, че те рискуват и вътрешнополитическата си стабилност. Президента Милош Земан счита, че руската следа във взривовете не е доказана категорично. Той изтъква, че има две възможни причини за взривовете във Върбице – небрежност на служителите или действия на чужди спецслужби. Неговото мнение се поддържа и от министъра на правосъдието Мария Бенешова, за което й бе поискана оставката от зам. председателя на управляващата партия.
Русия и Турция също работят за собствените си интереси. България обаче работи за… интересите на Реджеп Таип Ердоган – т. е. за интересите на Турция, която също много зависи от туристическият бизнес и в момента провежда безкомпромисна политика на ценови отстъпки в сферата на туристическите пазари.
Защо от българска страна се действа брутално срещу собствените национални интереси? Всеизвестен е нарцисизмът на Б.Борисов. Ясно е, че си заминава. И той го осъзнава, но неистово иска, и то на всяка цена, да остави трайна следа, с която да продължат да го харесват на Запад. Подобни сметки, явно без кръчмар, си правят и в Главна прокуратура. Хората там също неистово искат да бъдат харесвани от факторите в ЕС. Иван Гешев видимо е доста изплашен и търси нови покровители, след като неговият сюзерен сдава властта.
И всинца съгрешиха… само за едно потупване по рамото! Защото на България това ще й остане – едно голо потупване по рамото. Нищо повече. „Солидарността“, изразена единствено на думи, не струва пукнат пара. Питайте чехите какво им сервираха през 1938 г. в Мюнхен техните западни съюзници и гаранти на териториалната им цялост?!
Жалки са опитите на отиващото си управление, загубвайки вътрешната си подкрепа, неистово да се стреми да се харесва навън. Жалко, ако не бяха пагубни последиците от тези напъни.
В интерес на обективността трябва да бъде показана и другата страна на медала. Защото не само политиците имат грехове към националния интерес. Другият въпрос е: За кого работят българските бизнесмени от туристическия бранш, които тъй силно се вайкат за изгубения по най-будалешкия начин руски туристически пазар. И те не са цвете за мирисане. Като се снеме булото на тяхната онеправданост, ще се видят множество грехове, които закономерно доведоха до загубата на позиции на този огромен, може да се каже – с неизчерпаеми възможности пазар.
През 2015 г. птичето буквално кацна на рамото на българската туристическа индустрия. Турски F-16 свали един руски бомбардировач СУ-24 над територията на Сирия. Вследствие на избухналия по този повод национализъм в Русия, българските курорти буквално пращяха по шевовете от руски туристи.
Какво направиха нашите „знатни бизнесмени“? В хотелите руският турист бе принуден да търпи лошо отношение и безобразно обслужване от нискоквалифициран, следователно зле платен персонал. Да го хранят и поят с нискокачествени продукти. Да моли за смяна на бельото и хавлиите. И ако благоволят да му ги дарът сам да си ги сменя. Да спи на продънени матраци в иначе четири-пет звездните хотели. Да виси на огромни опашки, за да получи полагащата му се храна по договор All inclusive /пълен пансион/ в ресторантите на хотелите, които самите руснаци наричаха саркастично „сталовая“.
Руснаците отдавна не пасат трева! Но българските хотелиери и ресторантьори упорито отказват да забележат това В добавка – вследствие на презастрояването на българското крайбрежие руският турист бе принуден да се мотае като омагьосан в търсене на места на плажа, където алчните арендатори бяха очадърили цялото пространство, декорирано със зверски цени. Астрономичните цени преследваха нещастните туристи навсякъде, където са имали неблагоразумието да се покажат. Пладнешкият разбой се вихреше под мотото „ден година храни“.
Предполагам се досещате кой уби птичето, още преди българските политици да забъркат русофобско-западнофилските си простотии.
България!!! Неприятелска на Русия страна?! Трудно е за вярване… Но е факт! Такова чудо не се е случвало, дори и по времето на цар Борис III, когато страната е съюзник на Германия в Тристранния пакт. Какво ли ни чака още?!
Comments
No comment yet.