Говорили сме си неведнъж да бъдете умни и да не допускате влошаване на отношенията си с преподавателите. Оказа се, че не съм бил прав. Не е трябвало да отправям своите послания към вашата разумност, а е трябвало да обърна внимание на вашата моралност. Героичното е морална категория и за нея искам да си поговорим.

Прецедентът, който предизвика този разговор е поредната „героична“ постъпка, чиито преки последствия са изострянето на отношенията ви с преподавател по един от основните ви предмети.
Някой, който и да е той, защото, по нравствени съображения, не искам да знам кой е, със сигурност се изживява като герой. Но въпросът е до къде се разпростира героичното и откъде започва нравственото падение на този герой?! В нашия случай можем без преувеличение да твърдим, че зад героичната поза на конкретното деяние се е притаила мерзостта.

По време на националноосвободителните борби, млади хора като вас /Стефан Стамболов е само на 19 години, когато е назначен да замени Васил Левски след неговата трагична гибел, Хаджи Димитър и Стефан Караджа загиват на 28, както и Ботев, също на 28/, тръгват по пътя на своята героична саможертва – горди и независими. Героичното при тях не се състои само в това, че мъжествено тръгват в боя, срещу куршумите и смъртта, а и в това, че не са се крили зад никого. Не са се спотаявали страхливо в уютнита пазви на множеството.

А как се държат сегашните „герои”? Героично нарушават ритъма на работа. И, като правило, след сътвореното геройствот, се спотаяват страхливо. Крият се зад гърба на другите и не поемат никаква отговорност! И което е още по-омерзително, крият се зад гърба на беззащитните момичета. На практика заради техните „героични“ постъпки страдат всички, ставайки невинни жертви на тяхното „геройство“. Но скрити в уютните пазви на множеството, което те превръщат, тенденциозно или несъзнателно, в тълпата, те нямат доблестта да се изправят и да поемат своята отговорност и така остават безнаказани.

Как може да се дефинира, от морална гледна точка геройство, което страхливо се крие зад крехки девически гърбове? Дали това е геройство?!
В никакъв случай! Такъв тип „геройство“ може да се определи единствено и еднозначно като подлост, безцеремонно безочие, наглост и груба арогантност, за която другият до теб е само средство, но не и цел. Затова и не искам да знам имената на тези псевдогерои. За мен това е унизително. И е под моето достойнство, защото, срам ме е да си призная, но и те са мои ученици. А аз не мога да се откажа нито от един от моите ученици!

Помислете добре дали едно такова поведение е достойно да се родее с геройството?! Или е по-скоро проява на инфантилност, нещо, което,на тази възраст в никакъв случай не е оправдание?

И другият въпрос, вече към жертвите на „геройствата“: докога безропотно ще понасяте арогантните своеволията на тези „герои“?!