За българския волейбол
На времето дългогодишен управник на Ирак – Садам Хюсеин – при своите експанзионистични нагони насочени към околните държави, независимо, че беше принуден да се прибира с подвита опашка се обявяваше за победител. В последствие този тип политически действия станаха общоприета норма, която определих като синдрома на „Садам Хюсеин“. Този синдром бе толкова заразителен, че се възприе и се установи доста бързо не само в българското, но и в европейското политическо пространство. Особено това е характерно след проведени поредни избори. Вкупом всички се обявяват по един или по друг начин за победители.
Жалкото е, че синдромът се проявява и в останали сфери на обществения живот, включително и във спорта. На 5 септември 2023 г. (вторник) българският национален отбор по волейбол се изправи срещу Словения. България закономерно загуби с 3:0. Закономерно, защото играта на българските „лъвове“ бе повече от трагична, макар в самия мач да имаше известна интрига. Първият гейм приключи при резултат 31:29, а третият – 32:30. Но пък вторият приключи с безизразна съпротива довела до 25:22.
След мача Пламен Константинов – селекционер (наставник) на българския национален отбор типично в духа на синдрома „Садам Хюсеин“ самодоволно заяви: „Играхме на най-високо ниво…“ Интересно къде този човек, селектирал и по задължение наставлявал отбора е видял това „най-високо ниво“? Дали в изпълнението на сервизите?… Или в поемането на топката, което беше безобразно и най-голяма вина в това отношение носи позастарялото либеро (посрещач) Теодор Салпаров? Нима селекционера не забеляза и това, че от своя страна младоците отбиваха номер и плонжираха, когато топката вече бе тупнала в българското поле. Или високото ниво си е проличало в анемичните и еднообразни атаки, които словенците ефективно неутрализираха и печелеха точки за наша сметка? А може би го е забелязал в групирането на терена, където българският тим оставяше доста незащитени пространства? Или в блокадите, които бяха с изключително ниска ефективност. Да не говорим за извършените смени, които бяха инцидентно явление. Само за по някой сервиз – в повечето случаи несполучливи.
„Най-високото ниво“ май не бе забелязано от никой друг освен П. Константинов. И резултатът 3:0 бе повече от показателен! Но този резултат не се дължеше на усилията на някакъв фамозен тим, с който трябваше да се състезават българите. Напротив, самите словенци също бяха доста посредствени, след като при такава слаба игра едва кретаха за успешното приключване на всеки един от геймовете.
Може би П. Константинов е имал предвид, че е постигнал „най-високо ниво“, с това, с което е разполагал като игрови потенциал? Винаги се намират оправдания, когото не търсим вината в себе си. Но както е прието да се казва в такъв случай на крайбрежието: „На калпавия … моряк и водораслите му пречат“! Е поне видяхме, че може да се заяжда със съдиите, за което и бе декориран с жълт картон, ако не греша. Това обаче няма никакво значение.
Като си помислим, обаче какво друго му остава на П. Константинов освен да твърди, че играта е била на „най-високо ниво“. Все пак с това си вади хляба човекът! И трябва по някакъв начин да го защити. Онова, което не може да се отрече на селекционера е, че е способен …, но не да води отбора си към победи, а да раздава оптимистични надежди за победи – например над Франция.
Обаче при тази игра не е никак изненадващо, че на 11.09. 2023 г. България загуби отново с 3:0 осминафиналния си мач с Франция. За да не бера напразни наново ядове, просто не си причиних унижението да гледам и този мач. Не се съмнявам, че както и на предходния самият П. Константинов е демонстрирал перфектната форма… и с „достойнство“ е разхождал вталената си ризка встрани от игралното поле.
Би било грях да отречем едно ярко достойнство на българските играчи – да изразяват изключително бурно и атрактивно радостта си от спечелването на всяка една точка. В това отношение направо тръшнаха словенците.
А каква публика имаха?! Пълна зала! Изцяло в тяхна, безрезервна подкрепа. Но за съжаление селекционерът видимо не е успял да вдъхне на своите играчи дух за победа, защото Алекс Николов скромно и с голямо притеснение заяви: „Много жалко, че не подарихме поне един спечелен гейм на публиката“. Каква устременост?! – поне един спечелен гейм! Представяте ли си? Ето за какво си мечтаят българските волейболисти. Ето до къде са стигнали?!
Жалко, наистина е много жалко.
Comments
No comment yet.