Владимир Зротев

Малко предистория

Аз съм Владимир Зротев. Родeн съм през 1955 г. – или в крайречен град на брега на древния Тонзос, или в не по-малко древния Град на орела в подножието на Източния Балкан (данните са доста противоречиви, макар да произтичат от близки по характер източници). През ноември, ако това има някакво значение. Израснал съм в лозарски район, съхранил стародавните традиции на винопроизводството и най-вече запазената си марка „Мискет” – най-доброто сред белите вина.

Любовта към историята ме порази съвсем рано, когато бях съвсем неопитен, може да се каже невинен 13-годишен юноша, в лицето на една добре образована, много ерудирана и интелигентна учителка, която поради политически причини беше принудена да практикува в моето затънтено селце. Това беше ползата ми от дисиденството срещу стария режим.

Първата ми среща с голямата история беше Тутанкамон. Но не се увлякох от античността, колкото и да е приказна и занимателна. Навярно инстинктивно съм избягал от археологията, защото съм ленив по природа. Поради което не спирам да се чудя как съм прочел толкова много, а и на всичкото отгоре сколасах да напиша две книги, готвя трета, а пък ако е живот и здраве, имам и други такива идеи. Наистина е чудно, защото да пишеш в областта на историята е доста трудоемко – жива хамалогия в сравнение с поезията /винаги съм завиждал на поетите – при тях е ако не по-леко и приятно,то поне изглежда по-романтично и деликатно / или романистиката. Историкът само на едно въображение и вдъхновението на музите на може да разчита.

Прописах късно – през втората част на четвъртото си десетилетие
Подсъзнателната причина да се насоча към модерната история е в омагьосващото въздействие, което има войната върху мен. Особено Втората световна война. И това увлечение дойде още от ранна възраст, поради което дълго се застоявах около сладкодумните старци – непосредни участници в многобройните войни, които е водила моята България за своето национално обединение.
Така постепенно се породи интерес, който и за самия мен беше доста странен и, разбира се, първоначално неосъзнат. Поглъщах ненаситно, като нафорки, скучните наглед мемоари на прославените военнни пълководци – с тяхното монотонно изброяване на части и съединения – и то с превелик интерес.

Разбира се, четях и много други неща, но винаги трепетно се завръщах към войната. Тя ставаше моето главно занятие. Поради това съвсем естествено избрах историческия факултет, а по неволя /и като си мисля сега – слава Богу/ трябваше паралелно да се занимавам с история на философията.
Но както се казва „вятър ме вееше на бял кон”, защото освен с интереси, макар и вече точно определени и осъзнати, не можех да се похваля с нищо стойностно. Даже мисли не са се мяркали в главата ми /пък и смееше ли тогава да мисли човек/ и така до момента, в който започнаха да се публикуват шокиращи материали за страшната военна катастрофа на Изток през емблематичната 1941 г. и за размаха на сталинските репресии, за които и преди се говореше, някак си под сурдинка, но като цяло на никого не му беше ясно за какво става дума в действителност.

И изведнъж настъпи прозрение. Всичко, което съм чел и препрочитал, се подреди – съединих военната катастрофа с репресиите и нещата започнаха да стават обясними. Така се роди първият ми материал – миниатюрен, само две странички. Макар че не видя бял свят, все пак стана основа на двете ми далеч по-обемни изследвания: „Воля за война, политическа философия на Втората световна война” и „Прочистване, политическа философия на сталинизма”. Но преди да се появят те, сериозно се замислих и още мисля върху философското естество на феномена „война” – започнах да разработвам своя собствена теория за войната, като се отказах от традиционноно отрицание на този феномен. Дадох си сметка, че тя, войната, играе определена и то важна роля за развитието на човека и неговата обществена организация, така както играе роля и за развитието на природните процеси. А човекът и природата са волю-неволю неотделими.
Започнах да изграждам теория, която реших да приложа към един частен случай, какъвто е Втората световна война. Е, получиха се някои нетрадиционни решения, с помощта на които обаче неразрешими наглед въпроси започнаха да се проясняват и да стават разбираеми в общата логика на протичащите процеси и явления.
Всичко това искам да го предложа на твоето внимание, любезни читателю. На твоята преценка и съд. Няма да скрия, че част от руската академична среда нададе вой още преди да се запознае в дълбочина с естеството на моите идеи /руският текст на тези книги ще се появи едва сега в този сайт/.
Когато през 2003 г. подготвях за печат първата си книга „Воля за война” аз, на пръв поглед, самонадеяно написах на гърба, че това е: „Книга, която трябва в радикален план да промени мисленето, а оттам и трактовките за Втората световна война”. И сега мисля така, макар че по-късно бях по внимателен с формулировките на задна корица.
Така че четете и разсъждавайте, приемайте и отхвърляйте, но не със своята емоционалност, а със своя разум и най-важното коментирайте, защото всъщност това е пътят към истината. А човекът, за добро или лошо, се е устремил към истина. Може би в това се състои неговият общ смисъл – да стане владетел на абсолютната истина.
Владимир Зротев