Есен

  • Next Post
  • Предишна статия

Есен

Есен е. Време за гроздобер. Орехите, тази година хич не ги бива. Агрономите говорят за някаква болест. Името й, разбира се, забравих на часа. Само лешниците са наплодили. Годината се оказа по-благоприятна за тях.

Тъжно е! Дворът на бащината ми къща, чиято ограда е обрасла с бръшлян, пустее. Събирам лешниците, насадени от Баща ми…
Навремето Баща ми, имаше един приближен, циганин от Грозден, на когото създаваше работа, за да поминува с многобройната си челяд. Ценеше го, защото беше трудолюбив и умеятен. Не беше гьотерсчия като другите цигани, а влагаше усърдие в работата си.

Веднъж, когато Баща ми вече беше починал, Алито – така се казваше циганина – ми сподели:

– Попитах веднъж Баща ти: Абе, бай Тодоре, защо ги садиш тези лешници и орехи? Каква полза имаш от тях?
– Знае ли се – му отговорил Баща ми, – дали след време, когато ме няма, моите хора ще имат време да се грижат за градината…

А Баща ми поддържаше образцова градина, в която произвеждаше почти всичко. Прасковите му направо бяха ненадминати.

– Та, когато се завръщат от време на време – продължил стареца, – да имат какво да откъснат. И да ме споменават…

Прозорлив човек се оказа! Градината постепенно запустя. Няма ги вече великолепните праскови и другите овошки, зеленчуците и тиквите. Почти нищо не е останало. И все пак има нещо за откъсване… Лешници! Слава Богу! И на бащината ми мъдрост, че има за какво да се завръщаме от време на време.

Отдавна дворовете в нашите села запустяха – потънали в издънки и бурени…!. Пустеят и плодородни полета. Нерадостна картина. Излиза, че ние, българите, имаме излишна земя, от която вече нямаме нужда. А като си помисли човек, колко кръв е пролята за тази земя?…

Comments

No comment yet.

Остави коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *

  • Next Post
  • Предишна статия