Див възторг
При влизането на България и Румъния в Европейския съюз през 2007 г. е въведен мониторинг (наблюдение) над София и Букурещ.
На 15 септември 2023 г. Европейската комисия съобщи, че прекратява механизмите за сътрудничество и проверка (мониторингът), с които наблюдаваше реформирането на съдебната система, борбата с корупцията в България и Румъния, както и организираната престъпност.
И българските политици изпаднаха в див възторг. Определиха акта като „безрезервна оценка и голямо признание“, според вицепремиера Мария Габриел, а министърът на правосъдието Атанас Славов го определи като „значителен успех и признание за реформите, които се извършват в България“.
Не падат по-долу и другите политици от двете страни на барикадата, за които това е: „огромна победа“, „значителен успех“ и т. нат., без излишна оригиналност, все в същия дух.
Странна реакция?! Къде ли нашите политици са видели съдебни реформи, справяне с корупцията и организираната престъпност? Нима в празното дърдорене и половинчатите действия, които имитират реформаторство и борба?…
Неподправеният възторг може да има само едно обяснение – че с падането на досадното наблюдение нашите политици (не знам как е за румънските) ще могат да си правят каквото си искат при органичната слятост на властта с организираната престъпност. При това – без някой да им диша във врата. И да бъдат принудени да се съобразяват с Брюксел. В такъв случай това наистина е „огромна победа“ и „значителен успех“. Спор няма!
Въпросът е защо европейците постъпват по този начин? Едва ли са ослепели ненадейно. Ужасно е дори да си го помисли човек, но навярно или са се отчаяли и вдигат ръце от нас, или… Катаргейтът им се е усладил? Известно е, че в Румъния и в България условия за компрометиращи политически скандали (гейтове – да не се бърка с гейове) има в изобилие.
Comments
No comment yet.