Демократичният цинизъм
На 17 април 2024 г. (сряда) Майк Джонсън – републиканецът председател на Камарата на представителите (долната камара на Американския Конгрес) обяви, че на 20 април „ще поеме личен риск и ще предложи за гласуване дълго протаканият законопроект за оказване военна помощ на Украйна, Израел и Тайван.
Откъде идва „рискът“? М. Джонсън е поставен под изключителен натиск на част от съпартийците си републиканци, които са против законопроекта. Попитан от репортерите, защо е готов да загуби престижната си работа, като продължи напред със Закона за чуждестранната помощ, той отговаря с традиционните, но нищо неказващи клишета: „Историята ни съди за това, което правим“. И че работи за защита на демократичните съюзници.
Интересно къде е видял съюзник в лицето на Украйна, която има статут само на кандидат-член на НАТО. При това – демократичен!?
За направата на тази съдбоносна крачка М. Джонсън традиционно се позовава на информация от неназован източник, както и на разузнавателните служби, и прави грубото внушение, че Владимир Путин „ще продължи да марширува из Европа“. Че „може да отиде на Балканите… Мисля, че може да има конфронтация с Полша или някой от другите съюзници в НАТО“.
Типично голословие, след което идва циничното признание: „Казано направо, бих предпочел да изпратя куршуми в Украйна, отколкото американски момчета“. Каква загриженост?! Какво благородство?! Какъв е обаче непосредственият подтик за този порив?.. „Синът ми – признава си чистосърдечно конгресменът, – ще постъпи във военноморската академия тази есен“. Значи войната може да заиграе и в неговия двор…
Абсолютна наглост, поради което е безсмислено да се задава въпросът: каква работа биха имали „американските момчета“ в Източна Европа, при условие, че на всички е ясно – на дадения етап Русия няма необходимия потенциал да осъществява широки териториални разширения, дори и в същинската част на Украйна, та камо ли в Европа.
Ясно е и друго. Самите САЩ нямат потенциала да отстояват със сила своите интереси, както в Европа, така и в Близкия изток. Да не говорим и за Индотихоокеанския регион. Работата не се състои в това, че САЩ са се разчекнали на много фронтове, а в това, че самите американци в действителност не са чак такива супервойници, както ги показват по филмите. От всяко свое военно участие Америка получава поредното lost generation – изгубено поколение. И това е до болка ясно на американския истаблишмънт. Поради което той не би рискувал участие в мащабен военен конфликт.
В такъв случай като движеща сила на подобен тип политически действия се очертава единствено прагматичният интерес. Войната, освен всичко друго, е и една много добра, дори може да се добави – изключително доходоносна търговия.
Не бива да се пренебрегва немаловажният факт, че след избухването на войната в Украйна, САЩ на бърза ръка възстановиха действието на прословутия закон от времето на Втората световна война – Lend-Lease (заем – наем). Американците не са свикнали да правят безвъзмездни подаяния. Т.е. никога и за нищо не се порязват.
Интересното е, че тръгвайки против републиканското течение, Майк Джонсън получава подкрепата на бившия президент и настоящ кандидат за президент на Републиканската партия Доналд Тръмп. Който уж ще реши въпроса с войната в Украйна за една вечер.
Няма случайни неща. Независимо от политическото говорене за свободи, демокрация, върховенство на закона и т. н., зад законопроекта за чуждестранната военна помощ стоят интересите на мощния военно-промишлен комплекс и едрия финансов капитал на САЩ. Т. е. големите портфейли, против които не би посмял да тръгне нито един американски политик.
При посещението на Антъни Блинкен в Киев (14-15 май 2024) държавният секретар на САЩ недвусмислено заяви: „Ако погледнете инвестициите, които направихме за отбраната на Украйна, става ясно, че 90% от военната помощ, която предоставяме, всъщност бе изразходвана в САЩ, за нашите производители, и това доведе до създаването на повече американски работни места за растежа на нашата икономика. Трябва да продължим с това“ – заключава А. Блинкен /в. Труд.17.07.2024/.
Обикновено наблюдателите се вторачват в повърхностния факт, че американският държавен секретар се е присъединил към група 19.99 на сцената на Barman Dictat в столицата Киев и свирейки на китара е изпял песента „Rockin’ in the Free World“ на Нийл Йънг – рок химн, издаден през 1989 г. точно преди падането на Берлинската стена. И търсят в това някакво послание. Но пропускат съществената страна в американо-украинските отношения, които недвусмислено прозират в горния цитат. И при това са ярка илюстрация на безцеремонния характер на американската политика, насочена изключително в прагматична насока – основно да удовлетворява собствените си егоистични интереси.
А европейците?!… Нека си затъват в безпътицата на кризисните процеси, докато славяните се избиват настървено като кучета, което още повече задълбочава самата криза.
Comments
No comment yet.