Демократичният цинизъм

  • Next Post
  • Предишна статия

Демократичният цинизъм

На 17 април 2024 г. (сряда) Майк Джонсън – републиканецът председател на Камарата на представителите (долната камара на Американския Конгрес) обяви, че на 20 април „ще поеме личен риск и ще предложи за гласуване дълго протаканият законопроект за оказване военна помощ на Украйна, Израел и Тайван.

Откъде идва „рискът“? М. Джонсън е поставен под изключителен натиск на част от съпартийците си републиканци, които са против законопроекта. Попитан от репортерите, защо е готов да загуби престижната си работа, като продължи напред със Закона за чуждестранната помощ, той отговаря с традиционните, но нищо неказващи клишета: „Историята ни съди за това, което правим“. И че работи за защита на демократичните съюзници.

Интересно къде е видял съюзник в лицето на Украйна, която има статут само на кандидат-член на НАТО. При това – демократичен!?

За направата на тази съдбоносна крачка М. Джонсън традиционно се позовава на информация от неназован източник, както и на разузнавателните служби, и прави грубото внушение, че Владимир Путин „ще продължи да марширува из Европа“. Че „може да отиде на Балканите… Мисля, че може да има конфронтация с Полша или някой от другите съюзници в НАТО“.

Типично голословие, след което идва циничното признание: „Казано направо, бих предпочел да изпратя куршуми в Украйна, отколкото американски момчета“. Каква загриженост?! Какво благородство?! Какъв е обаче непосредственият подтик за този порив?.. „Синът ми – признава си чистосърдечно конгресменът, – ще постъпи във военноморската академия тази есен“. Значи войната може да заиграе и в неговия двор…

Абсолютна наглост, поради което е безсмислено да се задава въпросът: каква работа биха имали „американските момчета“ в Източна Европа, при условие, че на всички е ясно – на дадения етап Русия няма необходимия потенциал да осъществява широки териториални разширения, дори и в същинската част на Украйна, та камо ли в Европа.

Ясно е и друго. Самите САЩ нямат потенциала да отстояват със сила своите интереси, както в Европа, така и в Близкия изток. Да не говорим и за Индотихоокеанския регион. Работата не се състои в това, че САЩ са се разчекнали на много фронтове, а в това, че самите американци в действителност не са чак такива супервойници, както ги показват по филмите. От всяко свое военно участие Америка получава поредното lost generation – изгубено поколение. И това е до болка ясно на американския истаблишмънт. Поради което той не би рискувал участие в мащабен военен конфликт.

В такъв случай като движеща сила на подобен тип политически действия се очертава единствено прагматичният интерес. Войната, освен всичко друго, е и една много добра, дори може да се добави – изключително доходоносна търговия.
Не бива да се пренебрегва немаловажният факт, че след избухването на войната в Украйна, САЩ на бърза ръка възстановиха действието на прословутия закон от времето на Втората световна война – Lend-Lease (заем – наем). Американците не са свикнали да правят безвъзмездни подаяния. Т.е. никога и за нищо не се порязват.

Интересното е, че тръгвайки против републиканското течение, Майк Джонсън получава подкрепата на бившия президент и настоящ кандидат за президент на Републиканската партия Доналд Тръмп. Който уж ще реши въпроса с войната в Украйна за една вечер.

Няма случайни неща. Независимо от политическото говорене за свободи, демокрация, върховенство на закона и т. н., зад законопроекта за чуждестранната военна помощ стоят интересите на мощния военно-промишлен комплекс и едрия финансов капитал на САЩ. Т. е. големите портфейли, против които не би посмял да тръгне нито един американски политик.

При посещението на Антъни Блинкен в Киев (14-15 май 2024) държавният секретар на САЩ недвусмислено заяви: „Ако погледнете инвестициите, които направихме за отбраната на Украйна, става ясно, че 90% от военната помощ, която предоставяме, всъщност бе изразходвана в САЩ, за нашите производители, и това доведе до създаването на повече американски работни места за растежа на нашата икономика. Трябва да продължим с това“ – заключава А. Блинкен /в. Труд.17.07.2024/.

Обикновено наблюдателите се вторачват в повърхностния факт, че американският държавен секретар се е присъединил към група 19.99 на сцената на Barman Dictat в столицата Киев и свирейки на китара е изпял песента „Rockin’ in the Free World“ на Нийл Йънг – рок химн, издаден през 1989 г. точно преди падането на Берлинската стена. И търсят в това някакво послание. Но пропускат съществената страна в американо-украинските отношения, които недвусмислено прозират в горния цитат. И при това са ярка илюстрация на безцеремонния характер на американската политика, насочена изключително в прагматична насока – основно да удовлетворява собствените си егоистични интереси.

А европейците?!… Нека си затъват в безпътицата на кризисните процеси, докато славяните се избиват настървено като кучета, което още повече задълбочава самата криза.

Comments

No comment yet.

Остави коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *

  • Next Post
  • Предишна статия