Гроздобер

  • Next Post
  • Предишна статия

Гроздобер

Точно когато се падаше да берем лозята, октомврийското небето се беше задънило от тежки облаци. Ръмеше на пресекулки от няколко дни. Земята подгизна на дълбоко и калта се лепеше тежко, тежко по краката. Но отърване няма. Берем с пълна сила и влачим тежките чували с грозде към краищата на редовете, които заради калта ставаха още по-дълги. Та чак душата му да излезе на човек. После изнесените чували с набраното грозде откарвахме към изкупвателния пункт, за да продадем излишната реколта.

А там народ!… Хората – мокри и едни такива тъжни, посърнали, обзети от пълно униние. Че то заради лепкавата кал, в която са затънали до колене, нямаше на какво да се зарадва човек. И в тази угнетяваща обстановка един нашенец, наричаха го Гълъбинеца, изрази същността на този процес по един простичък, но достъпен начин: „Ех – провикна се той с неподправена самоирония – заради тази пуста пукница ще се пребием като кучета, бе!“.

Временни настроения. Разбира се, всичко това ще бъде забравено, когато новата реколта преври в бурета и каци, и ракийката започне да опалва гърлото, а винцето заискри по каните, за да бъдат преглътнати с него пресните и сочните свински мръвчици. Живот… живот…

Страшно нещо е човекът! Нищо не му се опира и пред нищо на се спира в своето упорство.

Comments

No comment yet.

Остави коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *

  • Next Post
  • Предишна статия