Съвременните американски политици не отчитат факта, че конфликтът между Русия и Украйна само външно погледнато е междудържавен. Дълбоко в своята същност той си е чиста проба гражданска война. Заблудата обаче поражда в Америка порочната практика да се следва политиката на американските президенти, провеждана по времето на и след Първата световна война /1914-1918/, когато САЩ целенасочено тръгват по пътя към установяването на своята световна хегемония. Тогава за постигането на своето върховенство СЩ се нуждаят от обезсилена и изпаднала в дълбока зависимост Европа, която покорно да сведе главица пред установения по това време от американците финансов и търговско икономически монопол.

В механичното копиране на политически практики сегашните лидери на Америка пропускат един съществен детайл, че именно вследствие на Гражданската война /1861-1865/ в САЩ се създават необходимите условия за ускореното, с изпреварващи Европа, темпове на икономически и финансов растеж. Вследствие на това бурно развитие по време и след Първата световна война СЩ успяват постепенно да наложат определени финансово-икономически зависимости над развитата част на света. А след неговото окончателно обезкръвяване вследствие на Втората световна война /1939-1945/ и разпадането на Двуполюсния политико-идеологически модел, Америка действително се превръща в световен хегемон.

В настоящия момент, пренебрегвайки съществените обективни условия, водени единствено от ненаситна алчност, американците впрягат каруцата пред коня. Русия, обезпечена от своите финансово-икономически, суровинни и демографски ресурси, не е зависима от САЩ. В следствие на това тя просто, както това се случва и в самите САЩ след Гражданската война, ще излезе по-развита, по-силна и независима.

Чувството за военното безсилие на Русия е твърде измамно. Всъщност не руските очаквания за бърза и безпроблемна победа не се оправдаха, а очакванията на западните стратези за бърз разгром на Украйна се сгромолясаха с пълна сила. Но това в никакъв случай не е заслуга на украинците.

Абсурдно е да се твърди, че руската офанзива, страдаща от липса на надеждна логистика и други второстепенни фактори, буксува. Ходът на военните действия недвусмислено показва, че руските оперативно-стратегически планове са построени на съвършено друга основа. След първоначалните стремителни удари, насочени към Харков, Чернобил и Киев, руснаците изненадващо се оттеглиха и впоследствие целенасочено развиват настъплението си мудно. Именно тази преднамерена мудност подвежда наблюдателите да я приемат за неумелост. В действителност създавайки у украинците и техните западни помагачи погрешното впечатление, че съпротивата им е ефективна, руснаците целенасочено ги примамват да изведат всичките си налични сили далече на изток. И така, откъснати от базите си, да водят сражението на неблагоприятна територия, което в крайна сметка постепенно ще доведе до изчерпване на техните военни възможности. Крайната цел е да бъдат взети, и то без съпротива, Киев, Харков и Украйна като цяло. Това ще се постигне чрез нанасянето на мощни разсичащи удари, при които обезсилените украински сили, основно концентрирани на изток и оставили останалата част от страната без защита, ще бъдат принудени безапелационно да капитулират.

Войната е политика, която не се води от военни. В дадения конфликт жалкото в случая е това, че Европа става деен проводник на един сбъркан в основата си американски политически модел – водейки война в Русия, американците засилват главната опасност за своята хегемония в лицето на Китай. При това положение горко на Европа, която се е хванала на тази въдица. Призракът на неотоплените и тъмни домове, в които ще се настани недоимъкът поради достатъчно снабдяване с въглеводороди и храни, осезателно вече тегне над Стария континент. През 2021 г. Русия е осигурила 40% от целия природен газ за Европейския съюз. И 25% от потреблението на петрол. Количества, които трудно могат да бъдат запълнени в краткия оставащ срок до зимата от други източници.

Информация за размишление: руският експорт на въглеводороди и селскостопанска продукция вече се пренасочва към необятните пазари на динамично развиващите се азиатски икономики.

Безмилостните уроци на историята. Европа, в лицето на Великобритания и най-вече на достолепната Франция, през лятото на 1941 г. има неблагоразумието да се отнася безотговорно към преговорите за съюз със СССР. Знаем какво й струва това, особено на Франция и на Стария континент като цяло. Русия е била, е и ще бъде основният балансиращ фактор в геополитически план. И това не зависи от конкретната политическа обстановка.

Имам необоснованото, засега/!/, но твърдо усещане, че, възползвайки се от текущата международна обстановка, свързана с конфликта в Украйна, в Германия, за пръв път след Втората световна война, в официален план надигат глава /в лицето на Олаф Шолц и Урсула фон дер Лайден/, неудовлетворените от нейните резултати, новоизлюпени пангермански ястреби, които в търсене на реванш, скрити зад гърба на САЩ и ЕС, се нахвърлят върху Русия.

Европа трябва да бъде особено внимателна спрямо подобен тип политически явления. Не бива да се забравя и пренебрегва фактът, че Германия винаги е била източник на война!