На 05.11.2014 г. Лютви Местан за пореден път упражни върху българския телевизионен зрител своето красноречие. Външно погледнато това бяха умни, добре премерени, внушителни мисли за евро – и натовски ценности и ориентация. Обаче за мен, човека на писменото и устното слово, бе пределно ясно, че това просто е поредната заучена наизуст реч. Не може да се отрече, че в ДПС поне се стараят да пишат речи-послания, за разлика от останалите политически партийни величия, които имат пренебрежително отношение към целокупния електорат.

Добре звучащата, премерена и изразително изрецитирана реч не можа да ме заблуди. Не страдам от празно любопитство, но бих искал да знам кой е автор на този текст. Не за друго, а защото този автор, в традиционно пренебрежителен стил, е допуснал определени противоречия, които никак, ама никак не са за подценяване.

Господин Местан, мазно тиражирайки идеите на автора на своето слово, изрази своята загриженост, че съставящата се управленска коалиция, не е морално издържана, след като включва в състава си „умерения”, видите ли, национализъм, въпреки предписанията на някой си Джозеф Дол. Или авторът на тези идеи е с много къса памет, или е абсолютен наглец, за да говори за моралност при условие, че само допреди няколко месеца, неговото Движение за права и свободи най-безскрупулно се възползва от крайните националисти в лицето на „Атака“, за да крепят близо година, разбира се – в свой интерес, правителството на Пламен Орешарски, известен като Седянката. За разлика от тях обаче ние не сме толкова късопаметни! Както и не сме забравили, че именно ДПС бе първата парламентарно представена политическа партия, която заяви същата година своята безрезервна и безпретенциозна подкрепа към Б. Борисов.

Явно за господин Местан и неговия кукловод е по-важно посланието, което се излъчва на момента, отколкото да се придържат към определена последователност.
Но господин Местан не е изключение в нашия политически небосклон. В общи линии БГ политиците – стари и нови – демонстративно показват, че нямат намерение да променят установилата се политическа практика, въпреки пределно ясните послания, които им отправи Негова Незначителност българският избирател.

Например БСП декларираха, че няма да подкрепят никакво управление, независимо в каква посока се програмира. Т. е. за другарите е важен не наказателният вот, който получиха и от който би следвало да се поучат, а биполярният модел – прекрасно поле за политически заигравания. А от това следва, че съдбините на България въобще не ги интересуват. Принципът е „След нас, ако ще и потоп!” Лидерът им М.Миков. дори не се постара да потърси стойностна теза, с която да аргументира избраната позиция, а се задоволи с повърхностно пустословие.

На практика излиза, че т. нар. политически елит въобще не го е еня, че страната ни е в перманентна криза. И вместо политиците ни да намерят общ език и да прокарат пътя за излизането от тази криза, те, затънали в тясно егоистичните си интереси, се вкопчват неистово в старите форми на политически практики, защото им позволяват да разиграват политическите си, ирационални по характер, игрички, към които явно до заслепление са пристрастени. /Според Волтер ирационална е онази власт, или политика, която се грижи единствено за собствените си интереси./

Но в дадения случай най-страшното е, че съставянето на правителство между Герб, РБ, ПФ и АБВ се очертава, не искам да бъда лош пророк, като поредното мъртво раждане. Видно е от пръв поглед, че тези хора, просто не могат да се понасят органически. Те си нямат доверие и се отнасят помежду си с пренебрежение. За тях, както може да се предугади, по-важна е властта, а не развитието на страната.

Съвсем основателно възниква въпросът: Може ли на българина да му се случи нещо хубаво при това положение? …..