Антикомунизъм и русофобия
Във всяко едно време господстват определен тип моди.
През 90-те г. на ХХ в. стана модерно да си антикомунист. Независимо, че няколко месеца преди това всички неистово вярваха в комунизма. Всяко едно друго твърдение ще си бъде чиста лъжа. Поради тази причина започна едно велико пребоядисване, при което върли апологети и разпространители на комунистическите идеи – комсомолски, партийни секретари /профсъюзните дейци винаги са се дистанцирали/, разните там диаматчици, истматчици, преподаватели по история на БКП и др. – набързо промениха своите възгледи и със същата неистова страст, с която пропагандираха и насаждаха идеите на научния комунизъм, се превърнаха в пропагандатори на антикомунизма. Заразата обхвана, макар и бавно и с много съмнения, целокупното българско общество.
Паралелно с антикомунизма, макар и не толкова динамично, започна да набира ръст русофобството, чийто разпространители станаха пребоядисаните войнствени идеолози на комунистическите идеи. И постепенно то, русофобството, се превърна в новата мода на убежденията. И сега е стандарт да си русофоб. Ако не си, на теб се гледа със снизходително пренебрежение.
Къде могат да бъдат потърсени корените на този нов тип мода?
В съвременните възприятия комунизмът съвсем произволно се отъждествява с русофобията. Произволно, защото идеите от близкото социалистическо минало, отново съвсем произволно, се отъждествяват с Русия. А в интерес на истината не Русия е родината на социалистическите идеи. Те са привнесени в Русия от българина Димитър Благоев, който като студент в Санктпетербургския университет създава първата марксическа група – т. нар. „Група на Благоев“, която започва да пропагандира идеите за всеобщо социално равенство. А тези идеи са разработени през ХIХ в. от Карл Маркс. Между впрочем това е мислителят, който западният /а не източният/ интелектуален елит през 2018 година, във връзка с 200-тата годишнина от неговото рождение, обяви за, забележете: „Мислител на второто хилядолетие след Христа“.
А що се отнася до Владимир Илич Улянов /Ленин/, то той само доразвива по неособено блестящ начин, и пригажда марксовите идеи към руските условия. А в последствие е извършена т.нар. ВОСР /Велика октомврийска социалистическа революция/.
Русофобството и комунизмът не могат, и не е редно да бъдат, отъждествявани и по една друга причина: както Карл Маркс, така и Владимир Ленин имат еврейски произход. В такъв случай е по-логично комунизмът да се свързва не с Русия, а с еврейството и да има антисемитска насоченост, а не русофобска.
В интерес на истината модите идват и си отиват. Но русофилството, което за България не е въпрос на мода, а на народностна, духовна по характер нагласа, не може да бъде изкоренено, въпреки неистовата истерия на антикомунистите-русофоби, които за голямо съжаление са изключително гласовити и експанзивни. Редно е обаче да си помислят, и то съвсем сериозно, дали няма да им се наложи отново да се пребоядисват. Защото идеологиите, както и модите, идват и си отиват?!?…
Comments
No comment yet.