от Владимир Зротев
Анотация на книгата - Прочистване. Политическа философия на сталинизма

Книгата е посветена на тези, които са станали жертви на политически игри. В нея се разработва хипотеза, чрез която се опитвам да покажа, че за нуждите на предприетото в СССР ново, социалистическо строителство е организирано най-мащабното прочистване на обществото, чрез което трябва да се постигне сътворяването на нов човешки тип – строителя на комунизма.
Анализира се характерът на репресиите, залели съветската страна през 30-те години на ХХ век, но преди всичко се прави целенасочен опит да се обясни на обективна основа първоначалният – трагически за съветския човек – период от войната на изток. Между протичането на двата процеса /”репресиите” и „началото на войната”/ в книгата е намерена обективно обусловена връзка. „Както и да се погледне, звучи нереално и най-вече нечовешки да се провокира световен конфликт с цел прочистването на „собствения” народ. Но лично аз не съм удовлетворен от органическата липса на концепции, будещи доверие със своята правдивост и достоверност. Не съм удовлетворен от липсата на обяснения на елементарни въпроси от типа: защо през Втората световна война немците стигат до Питер, Москва, Волга и Кавказ? И то при условие, че страната на съветите има съответната воля за война, за разлика от западния свят.” /Прочистване, с. 5/
Съгласете се, че това не може да се обясни с елементарната теза за неочакваното /сталинската версия/ или изпреварващото нападение /новите историографски схващания/ и свързаните с тях абсурдни по характер становища, че, видите ли, във връзка с подготовката на операция „Буря” Работническо-селската червена армия /РККА/ не отработва защитни варианти в своята разгърната в шокиращи мащаби подготовка. „Внезапна неочакваност” или „изпреварващ удар” по същество означават едно и също. От лингвистична гледна точка става дума за нюанси. А от военна гледна точка имат еднакво значение и това означава само едно: че авторите изследователи се въртят в някакъв затворен, омагьосан кръг. Най-интересното е, че този кръг е очертан от самия Сталин. Трябва да се отчете и това, че неочаквано-изненадващия, изпреварващ удар може да доведе само до определени тактически преимущества, но не може да обуславя общото стратегическо развитие на процесите.
В такъв случай какво се получава? Още в предидущата си книга, наречена от мен неслучайно „Воля за война”, изследвайки генезиса на Втората световна война, аз охарактеризирах две групи европейски политически лидери, които обуславят протичането на политическите процеси. Към първата се отнасят тези, които се стремят целенасочено към войната и се готвят за нея с всички възможни средства – това са Сталин и Хитлер. Към втората група се отнасят ръководителите на Запада – Невил Чъмбърлейн и Едуард Даладие, както и гравитиращите около тях дребни политически дейци на малките европейски държавици, които в своята съвкупност нямат воля за война , не се готвят за нея, поради което и се стремят да я избегнат.
Известна е съдбата на неподготвените. Те напълно потвърждават прозрението на Николо Макиавели, че войната не може да бъде избегната, а тези, които въпреки всичко се опитват да направят това, работят за своя противник. И наистина, Франция капитулира в рамките на няколко седмици, а Великобритания е принудена да абдикира за дълго от европейската политическа сцена. Във „Воля за война” аз недвусмислено показвам, че добрата стара Англия вече не е този фактор, за който желае да се представи и какъвто сме свикнали да я приемаме.
Каква е същностната, а не афишираната роля в тези процеси на Вожда на народите – другаря Сталин? Отговорът на този въпрос е един от предметите на „Прочистване”. Стратегията на Вожда е подчинена на една основа цел – да се провокира германско нападение на изток. За осъществяването на тази фундаментална задача се използва богат арсенал от политически, дипломатически и военни прийоми. Защо?
Прието е да се счита, че Сталин е верен ученик и последовател на Маркс, Енгелс и Ленин. Но да се третира по такъв елементарен начин такава една сложна и неординарна личност, каквато е Вожда на народите, би било груба грешка. В действителност Йосиф Сталин е обладан от изпепеляващите нагони за своята изключителност и стойностност като мислител и теоретик, продължител на марксистко-ленинското учение. При това той не иска да се ограничи единствено в рамките на сухата теория, но по примера на своя пряк учител – Владимир Улянов – желае да претвори идеите си в практически план.
На практика Сталин се отказва от, господстващата по това време, марксистко-ленинската идея за Световната революция и съсредоточава своите усилия върху построяването на новото общество в една отделно взета страна. Обаче при тогавашното развитие на материално-техническата база, която при това се развива твърде бавно, за да е в състояние да удовлетворява всенарастващите материални потребности, той решава паралелно с усъвършенстването на материално-техническите условия на новата система да пристъпи към моделирането на съответния субективен фактор чрез отстраняване на некачествените елементи. По мнението на Сталин новият човек първостроител на новото „по-съвършено” общество НЕ трябва да предявява претенции за материална удовлетвореност. Трябва да бъде приучен да се жертва в името на построяването на светлото бъдеще, в името на благоденствието на бъдещите поколения. Като основно достойнство и нравствено мерило се издига скромността. И без това на дадения първоначален етап не е възможно да бъдат удовлетворявани материалните потребности. И Вожда на народите, за да постигне определени резултати в това антагонистично построение, решава да проведе радикално прочистване на „своето” общество. За тази цел той има намерението да използва механизмите на войната.
По същество Сталин разработва и провежда най-мащабния в историята на човешката цивилизация експеримент по социално инжениране на обществото. Идеята съвсем не е нова и се осъществява още в библейските времена от Мойсей. А религиозното възпитание на Вожда и Стопанина на съветската страна неминуемо налага отпечатък върху неговото мислене.
За нуждите на замисленото разгърнато прочистване е необходимо да се намери и отгледа силен и ефективно действащ, устремен противник и с негови ръце да се проведе първоначалният етап от запланираното прочистване, когато ще се създадат условия, за да се проявят старателно прикриваните предразсъдъци – наследство от царското минало. Такъв е намерен в лицето на амбициозния нацистки фюрер – Адолф Хитлер.
Във връзка с разкритията, направени около прословутата операция „Буря”, и новите възгледи, които се разработват от мен в „Прочистване”, би било превелика грешка да се третира немското нападение над СССР като самоубийство – модерен възглед, който съвременните руски историци прокарват в последно време с голяма наслада. В интерес на истината, това си е чиста проба убийство. Било то и политическо.
Уверен съм, че едва ли биха се намерили преки документални свидетелства, които биха уличили Сталин и неговата върхушка в замисления масов геноцид спрямо собствените му народи, макар и подбудите да са малко или много благородни. Пък и кой би оставил такива свидетелства при условие, че като цяло експериментът се проваля – голямата мъка на Вожда на народите. Обаче логиката в развитието на политическите процеси, свързани с Втората световна война, ни води именно към такъв тип решения. И в тази връзка съществуват множество, макар и косвени по характер, свидетелства, изобличаващи действителните намерения на Сталин. Най-главното все пак се заключава в това, че при една такава постановка на въпроса отпадат традиционните противоречия при третирането на дадената проблематика, в които изпада и с които изобилства както старата сталинско-хрушчовско-брежневска, така и съвременната, уж преразгледала своите позиции, руска историография.
Книгата е построена върху основата на принципния критичен анализ на съществуващата по дадения въпрос литература, както и възгледите на авторите, работещи по дадената проблематика. Лично моите възгледи се базират върху разработваната от мен нова теория за войната като философска категория. И на основата на тези нови философски виждания аз преразглеждам изцяло, и в двете си книги, такова едно частно историческо явление, каквото се явява Втората световна война.